Среща
Видях те аз на моста край гората,
под теб течеше буйната река.
Пристъпих, взех те за ръката
и те поведох с мен накрай света.
Отидохме в гората, там, на нашто място,
где само тихо вятър вее.
Положих те аз, цвете, сред цветята
над нас щастливо птичка пее.
Накъсах аз цветя и те посипах,
и после нежно те погалих.
Видях в очите ти искрички бляскат,
пожар отново в теб подпалих.
Със стих ухото ти помилвах,
букетче горско ти дарих.
В сърцето ти, сърце положих,
с целувки страстни те покрих.
Проблесна слънце сред листата,
с лъчите топли те целува.
И то кат` мене иска, милото,
на тебе да се полюбува.
От него аз не те ревнувам,
ще скрие във дърветата лъчите,
а аз със теб ще попалувам,
сами в страната на мечтите.
Немее старата гора
и птицата не пее свойта песен.
Притихваме със теб в съня:
покоят тук е тъй чудесен!
под теб течеше буйната река.
Пристъпих, взех те за ръката
и те поведох с мен накрай света.
Отидохме в гората, там, на нашто място,
где само тихо вятър вее.
Положих те аз, цвете, сред цветята
над нас щастливо птичка пее.
Накъсах аз цветя и те посипах,
и после нежно те погалих.
Видях в очите ти искрички бляскат,
пожар отново в теб подпалих.
Със стих ухото ти помилвах,
букетче горско ти дарих.
В сърцето ти, сърце положих,
с целувки страстни те покрих.
Проблесна слънце сред листата,
с лъчите топли те целува.
И то кат` мене иска, милото,
на тебе да се полюбува.
От него аз не те ревнувам,
ще скрие във дърветата лъчите,
а аз със теб ще попалувам,
сами в страната на мечтите.
Немее старата гора
и птицата не пее свойта песен.
Притихваме със теб в съня:
покоят тук е тъй чудесен!
© Христо Костов All rights reserved.
