на Латинка-Златна
Поклон пред чудотворните икони
на българския православен храм!
Преминали през изпитни сезони,
те неизменно ни посрещат там.
Притихнали, смирени, упоени
от взора им всевиждащ, строг,
ние коленичим пред тях огрени
в безглас молитвен диалог.
И шепнат в унес устните горещо,
а те с търпение слушат и мълчат.
Нали след една такава среща,
те Вяра на душите ще дарят!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
