Feb 25, 2007, 4:58 PM

Среща

  Poetry
814 0 4

 

 

Не съм неземна светица,

не съм голяма хубавица,

но съм човешка жена

с разкошна, добра душа.

 

Не ме подминавай ти,

може да съм твоите мечти,

мечти за човечност и  доброта,

търсейки  ги ти, по света.

 

Ела тук,  вземи ме ти,

осъществи твоите мечти,

живей с мен щастливо ти,

до дълбоки, спокойни старини.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...