Среща
Среща
Запомни ли
едно бистро на гарата
и две все още влюбени очи?
Димяха изоставени цигарите
и никой
не посмя да замълчи.
Тогава за какво ли
не говорихме?
Припомняхме си
толкова неща.
Прекъсвахме се -
да разкажем спомена,
докато още
диша в паметта.
С разпалените
въглени на думите
докосвахме се плахо.
Уж случайно.
Наваксвахме си
ласките изгубени
и чувства закъснели,
малотрайни.
Наясно бяхме,
че ще дойде келнерът
и ще си тръгне всеки
щом платим.
По-лесно е, когато се разделяме
да се излъжем,
че не си дължим.
© Александър Калчев All rights reserved.
