Отвъд рая
Отеква ехото на твоите стъпки
в сумрака на една далечна, топла лятна вечер —
с аромат на детство, на надежди
с дъх на липов цвят ала на тишина обречен.
Невидим ще приседнеш там, под лозата,
луната ще танцува по старата пътека.
Ще изсвириш мелодия — тъжно позната,
ръка на рамото ще сложиш — безплътна, лека.
И кратък миг ще се източи в безкрая,
ще имаме време — секунди, изпълнили спомен.
Среща на сън, ей там — отвъд рая,
с дъх на отминало лято, ще се скита бездомен.
© Д. Стоянова All rights reserved.
