Търкулна се една сълзичка
по ръба на онзи лист.
Падна в моята ръчичка
и започна да изчезва.
Загледах малката сълзичка
с блеснали очи.
Потъня тя в дланта ми,
сякаш се разтопи.
Останах вцепенена, с
влажни насълзени очи.
Отрони се от тях сестричка,
на онази, малката сълзичка.
Приличаха си двете капки,
напоиха моята ръка.
Животът им бе кратък
и изпълнен с тъга.
© Зорница Арие All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
