Mar 7, 2012, 9:20 PM

Среща с нощта 

  Poetry
494 0 0

Среща с нощта

 

 

Нощта се спуска бавно с черна плащеница,

тягостно обвива улиците тихи в тъма

и ехото от стона на ранена птица,

лети във въздуха, облян в самота.

 

Градът потънал е в мъртвешки сън, унесен,

железните фенери са будни и не спят,

вървя по булеварда в топла есен,

покрит с одеяло от златните, угаснали листа.

 

Строг вятърът беснее, неразумно и сърдито,

трептят уплашени листата от свирепия му вик,

в небето тихо мълчаливи са звездите,

една издъхна в безкрая, стопи се в леден миг.

 

В разходката ми дълга спътница е тишината,

с милувка щедра студено ме обгръща,

луната бледа и сурова гледа ме втрещена,

градът се среща с нощта, а аз от срещата се връщам...

 

 

 

© Полина Банчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??