СРЕЩАТА ПОСЛЕДНА
Дойдох на срещата последна и спътник беше ми дъжда,
и дълго чакахме се двама, но ти отново закъсня.
Когато дойде, беше вечер, дъждът валеше все така
и аз, омокрена до кости, стоях на пейката сама,
ръцете ледени, студени, допря до моята ръка и тихо
ти ми проговори:
- "Прощавай, но намерих друга в любовта!"
Не знам защо, но аз тогава отдръпнах своята ръка
и през сълзи аз отвърнах:
- "Върви, свободен си сега!"
© Мариана Пенчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
