Apr 22, 2020, 12:31 AM

Срещу диктатурата

1.2K 0 0

Срещу диктатурата ⚔️

 

 

Подути са и почервенили като кръв 👁️

Затяга се около врата невидимата връв

Целогодишно тече водопадът в моите очи

И да прехапя езика, мозъкът не ще замълчи 

 

Трафик от черни мисли, светофарът блокира

Душата ми под камара от унижения завира

Препускат противните спомени като бесни

Изродите в ума пеят подигравателни песни

 

Камшикът сърцето ми до смърт раздира

Феодалът върви и надеждите ми събира

Лъжовни догми обърканите очи кълват

Полуумрелите дробове едвам мълвят:

 

"Въздух не можем да си поемем вече, 

а краят на битката е твърде далече. 

Но ти и без кислород трябва да се бориш

империята на менталния ужас да събориш!" 

 

Като мърша се влачи духът ми размазан

Призрак съм, да стои на земята наказан 

Отнякъде се намират сили, дето ме вдигат 

Ако не победя, дано поне в рая премина...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...