Срещу вас, поети!
Писна ми от вас, поети,
псевдо прави и разбрани,
дето час по час ревете
колко сте онеправдани!
Вашта поезия не струва!
Тя е проста, прозаична.
В думите ви не се чува
житейска истина епична.
Кой сред вас ще поведе
стихове към нов живот?
Няма кой да разбере,
че сте вързани в хомот.
Бездарни, жалки, грозни,
тъпи, смешни, важни
стихове редите тъй,
а кога ще разберете,
че не ставате за туй?
Пишèте в ямб, дактил, хорей!
Пишèте за любов, тъга!
Пишèте прости вий, плебеи,
за модерните слова!
Пишèте без да мислите сега!
Пишèте с ярост, патос, зов!
Пишèте, за да си живеете
в инферналния обков.
Пишèте, за да ви се смеят
истинските тук поети.
Те са прави, че не смеят
вас да учат със съвети!
Щото проста маса сте
и простий пламък в вас гори!
Кога ще поумнеете обаче,
тва не знае Бог дори!
© Стефан Желязков All rights reserved.
