Сродни души
Понякога сме толкова невинни,
искаме, желаем и обичаме,
прегръщаме, целуваме по устните,
непорочно в мигновено тичане.
Устните с пръст погалваме,
с желание и мисъл пишат стих...
рисуват по лицето и косите ни,
като едно телата ни се сливат.
Очите ни се взират уморени,
под стряхата на миналото време,
с пламъчета за обичане, сплетени ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up