Сряда е
Сряда пеперудено наднича
в моята завивка през пердето.
Тежестта от вторниците свлича
и усмивка грейва на лицето.
Сряда непокорна закипява
и енергия във вените клокочи.
Тя от сутринта ме завладява
и увлича ме в задачите нарочно.
Сряда като главен кръстопът е,
седмицата ми на две разделя.
Неуспехите си мога да преглътна,
да преследвам крайната победа.
Сряда като пале се умилква,
види ли ме тъжен - тя ме лае.
С нея много лесно се привиква
и добре със нея си играя.
Сряда е средичката на хляба,
с аромат вълшебен ме опива.
Тези думи мои заслужава,
за да бъде винаги красива.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Поздрав! Много енергична е описана Срядата! Зареждащ стих!
