Една звезда в небето ни изгасва
и тъжна е нощта,
сълза в очите ми проблясва,
отиваш си с нощта.
Вървиш по пътя си, отиваш
там някъде във вечноста,
а аз оставам безнадеждна
за тебе да скърбя.
Върви стани звездичка,
огрявай земният ми път,
аз ще знам не съм самичка,
а със моята звездичка.
© Галя Крумова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
