Стар ли съм ...?
Две думи споделих ти само,
от душата си ги аз излях
и съвсем неволно сторих грях -
не се усетих, че съм стар ...
Исках да съм ти хляба /не сухар/,
изпечен от най-узряло жито
и шупливо вино в глътката изпита,
а забравих, че съм стар ...
Исках да съм ти музикален дар,
от изпънати струни поднесен
с последната най-нежна песен,
а не съобразих, че съм стар ...
Исках да разкажа за мойта жар,
но гърлото ми защо се сви,
когато ме подсети със очи,
че за теб съм твърде стар ...?
Боже, какъв пожар ...!
© Валентин Василев All rights reserved.
