Sacharova (Кичка Сачарова)
8 20
Feb 2, 2008, 2:07 PM

Старата черква 

  Poetry » Civilian
946 0 3

По прашна пътека вървя,
а черквата бяла,
широко отворила порти,
сякаш ми вика
- Ела, свещичка си запали.

Влязох.
Пред иконата свята стоя,
а някой ми шепне
- Поседни. Тук са се молили
хиляди твои предци.

Хладно е.
От камък съм изградена
и преди много, много лета,
казват, нашествие е било,
но робство си беше...

Твойте деди приютих,
децата пищяха,
майки обезумели
вратата следяха - 
успях, на много живота спасих.

А след това... ме забравиха.
Започнах да се руша,
но спонсор се яви
и камбанарията обнови.
Втора съм по големина в Странджа планина.

Сега съм обновена,
но селото запустя.
Камбаната често
бавно кънти за прошка последна...

Но лани* се оживи,
от големия град дойдоха
с модерни коли.
Венчаха се тука.
Камбаната силно заби,
та цялото село огласи.

Излязох от черквата стара
слънчев лъч ме заслепи,
а тя ми прошепна:
- И пак се върни...
Вярата българска нека се възроди.  

 

 

 *лани - миналата година

© Кичка Сачарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??