Старата черква
По прашна пътека вървя,
а черквата бяла,
широко отворила порти,
сякаш ми вика
- Ела, свещичка си запали.
Влязох.
Пред иконата свята стоя,
а някой ми шепне
- Поседни. Тук са се молили
хиляди твои предци.
Хладно е.
От камък съм изградена
и преди много, много лета,
казват, нашествие е било,
но робство си беше...
Твойте деди приютих,
децата пищяха,
майки обезумели
вратата следяха -
успях, на много живота спасих.
А след това... ме забравиха.
Започнах да се руша,
но спонсор се яви
и камбанарията обнови.
Втора съм по големина в Странджа планина.
Сега съм обновена,
но селото запустя.
Камбаната често
бавно кънти за прошка последна...
Но лани* се оживи,
от големия град дойдоха
с модерни коли.
Венчаха се тука.
Камбаната силно заби,
та цялото село огласи.
Излязох от черквата стара
слънчев лъч ме заслепи,
а тя ми прошепна:
- И пак се върни...
Вярата българска нека се възроди.
*лани - миналата година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кичка Сачарова Всички права запазени
