Старата жена
708
0
1
Наведен поглед и ръце студени,
ситна крачка, отвеждаща от гнилия живот.
Кръвтта едва тече в очерталите се вени
по тялото на кретащия български народ.
Коси златисти побеляха,
гърбът – съдбата тежка трудно носи,
борбен дух превърна се в уплаха.
Беше той богат народ, но вече проси.
Ум забравил за предшественици свои,
спомените от разсъдака ни умъртвени.
Горди паметници на герои,
от ръка народна разрушени.
И кой загрижен е за старата жена?
На пешеходната пътека и ти я подминаваш.
Народе „вечен”, кой ще подаде на теб ръка,
когато сам на себе си ръка не си подаваш?
© Ангел Андонов All rights reserved.
