Когато минавах, години наред,
наблюдавах как се рушеше
изоставената, старинна къща
Старата къща
Тя изглеждаше безнадеждно сама,
с тази стара, изкривена и грозна снага.
Очите ù тъжни, помътнели стъкла,
гледаха вече съвсем изморено света.
Закъсняла, ненужна беше всяка тъга.
В нищета умираше сякаш една самота.
Наоколо бързаше весел светът…
Но спираше нещо дъха ми… ...