Старата къща

5.06.2010 г., 10:42 ч.

Поезия » Друга

460 0 4

Когато минавах, години наред,

наблюдавах как се рушеше

изоставената, старинна къща

Старата къща

Тя изглеждаше безнадеждно сама,

с тази стара, изкривена и грозна снага.

Очите ù тъжни, помътнели стъкла,

гледаха вече съвсем изморено света.

Закъсняла, ненужна беше всяка тъга.

В нищета умираше сякаш една самота.

Наоколо бързаше весел светът…

Но спираше нещо дъха ми…

Чакала дълго. Без да търси вина,

тя спокойно се превърна в развалина.

В гробница на чужди, съкровени неща,

дошли от забравени днес времена,

когато млада е срещала утрото

и щастлива изпращала пак вечерта.

А сега, пред мен се смали и умря,

като от всички забравена вече жена –

старата къща.

Wali. (Виолета Томова)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Pepina (Пепа Деличева)

2010-06-13T01:44:31+03:00

Тъжно, но е една вечно повтаряща се истина! Поздрави!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2010-06-06T09:50:44+03:00

Вили, още вчера прочетох "Старата къща". Какво да кажа на твоя стих и на теб в тази наша реалност? Ти си изградила невероятен образно-емоционален свят. И аз го поставям в тишината и възхищението на душата си. И оставам с него...
И с теб!!! Бъди!!!
plami-6 (Плами)

2010-06-05T12:28:43+03:00

Поздрав и от мен, Вили!!!
Eia (Росица Танчева)

2010-06-05T11:51:10+03:00

А колко съкровена красота крие тя - старата къща, а също и душата на една възрастна жена!?
С поздрав,Вили!