Старата любов
Старата любов не се забравя,
свети като пламъче в нощта.
Бавно тлее, но се пак възражда,
въгленче в изстрадала душа.
Често е заключила дълбоко,
в тайно джобче... нейде в паметта,
приказката детска, светлоока.
Музика, обвита в тишина.
Като повей благ от морско утро,
съхранила изгрева в дланта,
старата любов очаква мъдро
да запали слънцето в деня.
Да изригне лавата душевна,
да въздигне огнена снага.
Да напомни, че е най-вълшебна
любовта, родена в... есента.
© Таня Мезева All rights reserved.
