Старата любов
Старата любов е кат жарава,
гаснейки, все още тлее.
Съчка да подхвърлиш само,
отново тя ще оживее.
Ще лумне огън от забрава,
въглени ще разгори.
Спомените ще възкръснат
и чувствата ще съживи.
Старата любов е като ехо –
мигове на нежност се повтарят.
Отново сплитат се ръце,
години натежали се забравят.
Отново в младостта ни връща,
където огън е горял.
Стопля ни сега жарава
от спомен в сърцата оживял.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Чудесен стих!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
