Още те обичам, знаеш.
И темата не мога да сменя.
За друго как да пиша, не умея –
очи в очи аз винаги ще си мълча!

Но всичко вече губи смисъл.
И да пиша, никой не чете.
Не се чувствам по-разумен – 
поетът в мен отдавна иска да умре!

Да се събудя и да не помня.
Като човек който е с амнезия.
Пред тебе няма никога да проговоря,
че загуби смисъл всяка поезия!

И не се понасям, и ми омръзна.
Нима щастие не съществува?
На вратата да звъни то никога не спря,
но да отворя явно аз не искам!

И не съм забравил, знаеш.
Старата песен на нов глас.
Но макар и днес за друг ти да мечтаеш –
още те обича новото ми АЗ!