Старата смокиня

Jul 11, 2021, 12:03 AM

Poetry » Phylosophy, Civilian, Free verse

516 0 2

Изсъхва старата смокиня на двора,

дали от жажда или от мъката по теб!

Минават покрай нея забързани хора,

спомнят си за теб човече в утро и следобед!

Засадена някога до оградата на старата къщата,

помахваше ти с клони, стопанина се завръща.

Сега вехне, тъжна и много, много сама,

няма го старият човек с лейка в ръка.

И малкото градче Твърдица сякаш тъжи,

селце и град са прегърнати сякаш са едно!

Добрият чичо Жоро вече го няма за жалост, уви,

а той гледа от небето смокинята и къщата сама.

Дали ще дойда някой от близките, от родата,

да прекопае и засади нещо в градината голяма.

Без твоят дух къщата се руши сама от тъгата.

Като моят приятел по-добър човек от него няма!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valcanyon (Валентин Миленов)

2021-07-11T15:30:31+03:00

Благодаря ти приятелю.
Петър1 (Петър Димитров)

2021-07-11T01:37:13+03:00

Много добро стихотворение, Вальо! И знаеш ли защо? Не защото е съвършено, а защото е твое. Ако си забелязал, малкият свят на съвременната българска поезия е пълен с клишета и изгъзици. Прозата е малко по-добре. Само един съвет от мен, ако ми разрешиш: когато римата не идва - зарежи я. Не търси римите на всяка цена. Бъди си ти. Поздрави!