Старателно изтупай сетивата
Атлазени пантофки сваляй, принце -
препускай бос на щур адреналин,
а той из вените ти на талази
сърцето ще изпълва... По един
магичен начин те зарежда с лава,
създава чувство, че си жив.
И питаш се - къде съм гледал,
и как допуснал съм ЖИВОТ, а сив!?
Старателно изтупай сетивата,
затлачени от гъстата мъгла
на тъмно минало, на миг нераден,
и в слънце превърни оназ тъга,
която досега е в теб гнездяла
и раждала сълзи от мрак.
Я виж - светът е тъй чудесен
и радвай се... Той няма аналог!
© Петя Кръстева All rights reserved.
