Старец
Циганин стар замислен стоеше,
бастунче в ръка си държеше...
Чистичка риза, чисто сако,
замислен за добро и за зло...
Цигара си запали умислен,
животът дарил го бе с тежка съдба.
Приседнал на пейката стара,
намести каскета с ръка...
Загуби с болка жена любима,
отдавна, отдавна, преди 30 лета...
Потърка напукани длани
и стана и тръгна с тъга...
Помоли горещо съдбата
да пази синовете в чужбина...
Потропва бастуна в снега
и старецът тихо отмина...
© Елена Калчева All rights reserved.
