Старецът и реката
СТАРЕЦЪТ И РЕКАТА
Тоя Дунав пред мене – за мене е тъмно море,
океанът на моя живот е реката пред мене,
моят рай, моят ад, нарисувани с туш от Доре,
и реалност, и стара легенда, и вечно съмнение...
Колко пъти в подмолите дунавски спущах и аз
гъста мрежа, но хващах ли нещо – не помня
и се връщах отчаян, додето дойде моят час,
и изпляска във мрежата риба.
И беше огромна!
И изплува от дъното сребърен речен марлин,
пенна диря повлече след себе си люспесто чудо.
И борбата започна.
Бе здрав насмоленият лин,
но двубоят над водната кипнала шир беше лудост.
Най-накрая го вързах за лодката. Бе победен.
А кървяха ръцете ми, стисках разсечени длани,
но не мислех за тях – звезден миг бе изтлелият ден,
в който хванах марлина.
Не, всъщност мечтата си хванах!
И тогава дойдоха акулите.
Бяха ли там,
или в тъмните мои кошмари акули живеят?
Откога в моя Дунав акули кръстосват?
Не знам!
Знам, че днес от мечтата оглозгани кости белеят.
И греба, и се питам в нощта: улових ли марлин,
или всичко бе сън и мираж – нереалност банална?
Може би съм сънувал, гребейки из Дунава син?
Но акулите – даже сънувани! – бяха реални...
© Валентин Чернев All rights reserved.
