Feb 7, 2019, 9:57 AM

Стареене 

  Poetry » Civilian
398 0 0
Когато хаосът ме сполети,
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна…
Смалявам се като дете,
очакващо да му разкажат приказка.
И песента с минорната тоналност,
разплаква детското ми сърчице!
И хълцам, и текат сълзите ми,
и толкова съм беззащитен…
Потопен във свойта съпричастност,
до мен трепти и пърха детството… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Корадов All rights reserved.

Random works
: ??:??