Feb 7, 2019, 9:57 AM

Стареене 

  Poetry » Civilian
337 0 0

Стареене

 

Когато хаосът ме сполети,

отварят портите си в мен,

несподелените желания.

Загубвам се във себе си и тръпна…

 

Смалявам се като дете,

очакващо да му разкажат приказка.

И песента с минорната тоналност,

разплаква детското ми сърчице!

 

И хълцам, и  текат сълзите ми,

и толкова съм беззащитен…

Потопен във свойта съпричастност,

до мен трепти и пърха детството…

 

06.02.2019

© Константин Корадов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??