Стареене

Poetry » Civic

615 0 0

Когато хаосът ме сполети,

отварят портите си в мен,

несподелените желания.

Загубвам се във себе си и тръпна…

Смалявам се като дете,

очакващо да му разкажат приказка.

И песента с минорната тоналност,

разплаква детското ми сърчице!

И хълцам, и текат сълзите ми,

и толкова съм беззащитен…

Потопен във свойта съпричастност,

до мен трепти и пърха детството…

06.02.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0