7.02.2019 г., 9:57 ч.

Стареене 

  Поезия » Гражданска
397 0 0
Когато хаосът ме сполети,
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна…
Смалявам се като дете,
очакващо да му разкажат приказка.
И песента с минорната тоналност,
разплаква детското ми сърчице!
И хълцам, и текат сълзите ми,
и толкова съм беззащитен…
Потопен във свойта съпричастност,
до мен трепти и пърха детството… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Корадов Всички права запазени

Предложения
: ??:??