Стари истини
СТАРИ ИСТИНИ
Има истини прости, от вечност по-стари
неотменни повели – природен закон:
ако някой посегне и пръв те удари,
зъб за зъб се разплащай, око за око...
... и когато посягаха – плащах веднага,
незабавно, зачитайки принципа прост:
не за втора плесница страна да подлагам –
зъб за зъб,
кръв за кръв,
кост за кост...
Ала вчера, премерил доброто и злото
и пресметнал на ум добродетел и грях,
трепнах – винаги пръв ме е удрял Животът,
а не съм му отвръщал.
Мълчах и търпях.
Ако можех око за око да си връщам,
сляп би ходил Животът окаян и лош,
като просяк би чукал от къща на къща
за коричката хлебец в безкрайната нощ.
Зъб за зъб ако можех да плащам, отдавна
бих строшил на Съдбата и кътния зъб;
кост за кост ако плащах – делил бих по равно
с трите свои Орисници болка и скръб.
Но не мога!
И сляп, и беззъб след борбата
бродя опипом сам под небесния свод.
Зъб за зъб ли?
Прекрасно!
Но не и когато
срещу теб се изправи самият Живот.
© Валентин Чернев All rights reserved.
