Старият чудак – лиричен?
Старият чудак – лиричен?
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети,
топли с сребърни лъчи.
На скептика стар в сърцето,
цяло чудо, но мълчи.
Никак знам не му прилича -
предусетил е – мъдрец,
че измръзналото птиче,
слънце търси – жив огнец.
Като в кривата скоруша,
дом за птичите души,
ме приканва, да се сгуша,
в стихче – да ме утеши...
----------------------------------------
С благодарност!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
