Старият околийски лекар
Старият околийски лекар
Пред светлата Памет на ония стари лекари,
които с конни двуколки са обикаляли
селата на България- Поклон!..
Двуколката* в нощта по кълдъръма
унило скача- дупките брои,
изнизва се и тая нощ безсънна
в безброя от безсънните нощи...
Умората коварно е надвила-
задреме малко стария човек,
но стресне се и пак със страшна сила
го грабва болката...А няма лек!..
Във тая нощ изгубил бе борбата,
не бе успял Живота да спаси-
и призрачно на изгрева в мъглата
танцуват голи скелети с коси...
За толкова години бе привикнал
с това, че неизбежна е смъртта,
а някой ден и него Бог ще викне
при Себе си във злачните места...
И не веднъж бе гледал във очите
Смъртта във печелившият ѝ ход,
но в тая нощ тя грабна и мечтите
с един все още не живян Живот!..
...И спомня си студентските години
с младежките, наивните мечти...
Ех тъжно е Живота че премина,
мечтите пък- забравени почти!...
И спомня си за оня миг когато
в очи видя за първи път Смъртта-
изглеждаше: спокойна, непозната
свободна от житейска суета...
Не пощади и неговите близки-
заминаха и те по своя ред,
но философски и стоически
той гледаше уверено напред...
Но в тая нощ не издържа и Бога
за първи път в жестокост обвини
и богохулно- „милостта му строга”-
със скверни думи ядно заклейми...
...А все така разбит е кълдъръма
и дупките двуколката брои,
и кончето само в нощта безсънна
навремени подтичва и пръхти,
но пожелал: Живота пак с Надежда
и в тая утрин да посрещне пръв,
той уморен и със тъга поглежда-
Зората с цвят на вино и на кръв...
07.05.2010. д-р Коста КАЧЕВ
*Когато започнах работа като млад лекар в едно село-
двуколката си беше в двора и дори се водеше по документи...
© Коста Качев All rights reserved.
