Поспри да ти разкажа приказка една.
Вълшебник стар се скитал по света.
Усмивки той раздавал всеки ден.
И не един от него бил пленен.
Не пускал в шатрата си никой той –
загрижен само за покоя свой.
По пътя му капризната Съдба
го срещнала с красавица една.
Вълшебникът съвсем се покорил -
в сърцето си палат й построил.
И в шатрата е светло всяка нощ.
Усмивки я огряват до среднощ.
© Вили Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
