Поспри да ти разкажа приказка една.
Вълшебник стар се скитал по света.
Усмивки той раздавал всеки ден.
И не един от него бил пленен.
Не пускал в шатрата си никой той –
загрижен само за покоя свой.
По пътя му капризната Съдба
го срещнала с красавица една.
Вълшебникът съвсем се покорил -
в сърцето си палат й построил.
И в шатрата е светло всяка нощ.
Усмивки я огряват до среднощ.
© Вили Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
