Apr 20, 2019, 9:42 AM

Старостта 

  Poetry » Other
369 0 1
Остарях. Помъдрях, но едва ли.
Огледалото нивга не лъже!
А сърцето, умът то не жали!
Кой бездомният вятър, ще върже?
Остарях, но едва ли е драма,
че убиват коне без зъбѝ.
Старостта е постеля за двама,
тя е сладка, щом двама боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??