20.04.2019 г., 9:42 ч.

Старостта 

  Поезия » Друга
262 0 1

Остарях. Помъдрях, но едва ли.

Огледалото нивга не лъже!

А сърцето, умът то не жали!

Кой бездомният вятър, ще върже?

 

Остарях, но едва ли е драма,

че убиват коне без зъбѝ.

Старостта е постеля за двама,

тя е сладка, щом двама боли!

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??