Feb 10, 2010, 8:35 PM

Старостта е красива

  Poetry » Other
4.8K 0 5

Старостта е красива

 

Старостта е красива,

когато обичаш децата си с нежност,

когато нощем приспиваш

внуците с гордост.

Старостта е красива, дори и когато,

забравяш да решеш

косите си с гребен.

Старостта си струва,

когато признаваш,

че не можеш

да вършиш всичко със сила.

Старостта е щастлива,

даже когато

със опит помагаш

на близки, познати...

Старостта е просто

етап от живота,

едно стъпало нагоре, нагоре...

Старостта я има, само когато

си давал човешки,

тя идва само при тези,

които живеят за доброто

на всички.

 

(Надявам се старостта да дойде при мене красива.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щом си дала младостта на близки и познати, красотата в остаряването ти е гарантирана!
    Поздрави!
  • Петър,никога не съм очаквала хора с три поколения по-големи да ме разберат за каквото и да било.Така че пак съм ОК.И надявам се да сте и го прочели грамотно!!!
  • Старостта е красива със спомените от младостта...!
    Явно на дамата са й липсвали,Петър!
    Поздрави,Донка!
  • Пожелавам ти да живееш достойно и да остарееш красиво, но дотогава има доста дреме.
  • Много рано е още да пишеш за старостта.На мен лично не ми харесва,никой не иска да остарява.Но е неизбежно.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...