Jan 25, 2010, 9:13 AM

starry night*

  Poetry » Other
913 0 7
отвори крилете чарли
  и подпри нощта
  претъркаляй  наляво казаните думи
  тишината отдавна изстина в ръцете ми
  а прескочените улици
  забравят имената си след мен
  Кришна е на ъгъла
  който излиза от светлото на устните ми
  и обещава нирвана
  след първите завъртания
  по гладката повърхност на
  луната
  завърти се чарли
  не отлагай влизането в седмото небе
  знаеш как стоят нещата
  знаеш всички точки на очите ми
  съедини ги в преминаване
  от синьо
  поноси ме малко на крилете си
  подръж нощта
  секунда и половина още
  докато паднат звездите на дясното ти рамо
  и видимата тишина заспи
  прегърнала  началото
  все някак си ще се намериш
  в безкрая
  или поне от другата страна на луната
  наклонена вляво  
запомнила третата буква 

на оня сбъднат сън

в който се целуваш  с магьосници *звездни нощи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....