Feb 14, 2014, 11:11 AM

Стая

  Poetry
699 0 0

Стаята - спомен

е същата почти.

Прашасали мебели -

в средата

куп мечти.

 

Присъстват духом -

усещат се -

Две души -

докосват се, смеят се

между 

четири стени.

 

Стара история

на ново

разказана -

парфюм, цигари,

водка, червило

размазано...

 

Същата стая

с променени съдби.

Афери, раздели,

писъци и 

нови тъги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...