Прозорците на стаята са винаги затворени
към нови светове,
към нови залези и нови изгреви.
Прозрачни са до съвършенство
и чакащи челото ти
да се разбие в тях и да кърви;
да се нараниш в собственото си желание,
да се освободиш от своето страдание;
от безполезността на съзерцанието,
от ограничението и неспособността
да срещнеш другия с очи,
света да видиш. ...