Стеарат
Дочаках те.
И беше пълнокръвен.
Спечели ми очите
и съня.
Вещаеше,
че ще се срещнем,
че с друг овал
ще нарисуваме деня.
Чертаеше посоки
от лъжи,
чертаеше ми лака
по ръцете;
и ми измисляше игри,
в които да повярвам,
че не плача.
Рисуваше ми гълъби
и бенки,
и много незапомнени
луни,
рисуваше ми лято
и ми пееше
на зимата
през тъжните очи.
Дочаках.
Най-ярките
естествени лъчи
от трудната ти мисъл
в стеарата,
където мисълта се дави с дни
и мъкне произволи
все без дата...
Дари ми безпощадност,
и порок,
милувка,
раждаща мечти,
добави щрих за обич
в кухостта,
която зее тъмна
и мълчи.
И влачи запустели костенурки,
в режим „Сърце”,
белязан с изумруди
от тънките винилови ръце
на фенките,
щастливи, че са луди.
© Геновева Христова All rights reserved.
