Построихме някаква стена,

между теб и мен.

И няма, 

как да я счупя със ръка.

...че вече да я няма.

~

Да докосна твоето лице,

като блян пред мен изгряло.

Да сме аз и ти сами.

И времето,

отново да е спряло.

~

Да се гушнем, като две деца,

под топло одеало.

Да стоплиш моето сърце.

В изгнание осиротяло.

~

Кой от нас зазида обичта?

И дали отвътре диша...

Дали пак ще изгрееш?

И ще трепне тя...

Ако днес 

две думички ти пиша.

~

Всяка нощ гостуваш ми в съня.

А сутрин с изгрева отлиташ.

Събуждам се и почва ми деня.

Старая се да продължа!

Но плетката разплиташ.

~

~

~

28 септември 2018