Стена
Построихме някаква стена,
между теб и мен.
И няма,
как да я счупя със ръка.
...че вече да я няма.
~
Да докосна твоето лице,
като блян пред мен изгряло.
Да сме аз и ти сами.
И времето,
отново да е спряло.
~
Да се гушнем, като две деца,
под топло одеало.
Да стоплиш моето сърце.
В изгнание осиротяло.
~
Кой от нас зазида обичта?
И дали отвътре диша...
Дали пак ще изгрееш?
И ще трепне тя...
Ако днес
две думички ти пиша.
~
Всяка нощ гостуваш ми в съня.
А сутрин с изгрева отлиташ.
Събуждам се и почва ми деня.
Старая се да продължа!
Но плетката разплиташ.
~
~
~
28 септември 2018
© D. All rights reserved.
