Стена
Поемаш дъх
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани
напипваш каменна стена.
Докосваш с пръсти -
само влага
и грубо дялана скала.
Мъглата гъста
те затяга
с безброй невидими тела.
Вървиш напред
покрай стената
с ръка докоснал я едва.
И пръсти пет
сред тишината
прокарват в камъка следа.
Мигът не свършва.
Време - няма.
Вървиш в очакване на край.
Смърди на мърша.
Стъпваш в яма,
чието дъно не се знай.
И спираш
да почакаш,
прекършен като стрък.
Съзираш -
сякаш
стената те върти във кръг.
