Nov 23, 2011, 3:27 PM

Стенеща самота

  Poetry
711 0 8

                                                    Аз

                                                 Аз съм

                                               Сам съм

                                            Със себе си

                                        Съвсем съм сам

                                  Сам със самотата своя

                            Сам  в стаята със самотата си

                        Самата стая е самотна със себе си

              Стените на стаята са изписани със самотата ми

            Стенат стените на самотната стая от самотата ми

      Само стиховете скъсяват стенанието на самотните стени

  Структурираните строфи  се съмняват в стенещата ми самота

   Сразените съмнения се стичат стихийно и смразяват  сакралната ми

                                               С А М О Т А

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...