Стените празни са отдавна
Небето пусто е и то
Живота деляхме го поравно
Но просто било каквото си било
Сега сам по тъмните улици вървя
Днес облаците луната скриват
Най-трудно се живее на света
Когато щастието душата не намира
Празни рамки закачени на стената
В тъмна вечер без звезди
Толкова са простички нещата
Пазят шепот от отминали следи
© Емре Веждиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
