Стига!!!
Оптимизма вдига рамене,
вътре в мен той безчувствен мълчи,
явно песимизма докрай
го е покорил.
Стига погубени мечти!-
Една цяла не остана,
всички на парченца
пръснаха се по земята,
като топка кристална.
Стига фалшиви надежди!-
Светлинка дали ме чака в края на тунела?
Една искрица не остана....
А аз лутам се сред хората
и търся отново себе си!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.