Стига ми... Когато с моят стих
докосна, поне за миг, за кратък миг
сърцето, душата на човека.
Усетил мойте слова, мойте любови, болки.
Макар за миг, една секунда кратка.
Тогава знам защо живея и защо съм
тука на земята. Стига ми.
Благодаря на всички от сърце...
Усмивки пожелавам аз на всеки.
Обичайте се, радвайте света...
И в стихове светът ни опишете.
Стига ми че имам вас.
© Ангел All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
