Стига ми само веднъж
Може много дълго да не си ме докосвал,
но ми стига да го направиш само веднъж.
И така, сякаш отдавна хляб не си вкусвал,
с топлите длани на един луд от любов мъж.
И нека с трепет да притихне Земята,
от страх да не спре това тайнство на любовта.
А от свян да се плъзне зад облак Луната,
че ласки такива не е опознала и тя.
От силна ревност да заридаят Звездите
и над теб да извият самодивско хоро.
А Вятъра волен да пришпори юздите
и да тръгне да ме спасява, като от зло.
И зная, че много дълго не си ме докосвал,
но аз искам да го направиш само веднъж.
С тези ласки, за които дълго си чакал,
така, както прави само един истински мъж.
© Светла Асенова All rights reserved.