Стига съм слушал сълзи
Аз не искам да слушам сълзи
и да гледам как гарвани грачат.
Днес е мокра земята. Вали.
Всички ангели сигурно плачат.
По обувките, лепкава кал.
Лепнат сякаш сълзи по краката.
Сякаш някой, усмивките спрял,
е заключил със ключ светлината.
И подгизнал, аз търся врата,
през която да пусна лъчите,
но навсякъде, все е стена.
Светят само с надежда, мечтите.
Близо трийсет години в тунел
разговарям с подгизнали хора.
Присъдата тук е разстрел.
Мафиоти се правят на Зоро.
Стига вече съм слушал сълзи!
Нека слънцето грейне и стопли.
В тунела от ропот кънти,
а сълзите превръщат се в нокти.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
