Feb 29, 2016, 6:00 PM

Стига съм слушал сълзи 

  Poetry
458 0 4

Аз не искам да слушам сълзи
и да гледам как гарвани грачат.
Днес е мокра земята. Вали.
Всички ангели сигурно плачат.

 

По обувките, лепкава кал.
Лепнат сякаш сълзи по краката.
Сякаш някой, усмивките спрял,
е заключил със ключ светлината.

 

И подгизнал, аз търся врата,
през която да пусна лъчите,
но навсякъде, все е стена.
Светят само с надежда, мечтите.

 

Близо трийсет години в тунел
разговарям с подгизнали хора.
Присъдата тук е разстрел.
Мафиоти се правят на Зоро.

 

Стига вече съм слушал сълзи!
Нека слънцето грейне и стопли.
В тунела от ропот кънти,
а сълзите превръщат се в нокти.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??