Jul 14, 2012, 11:55 AM

Стига толкова жаби

  Poetry » Other
1.2K 0 9

Сто години се скитах из приказки -

имената си сменяха само.

А все още не знам и се питам

докога все със жаба на рамо

ще се влача по балове скучни

и пантофките си ще затривам,

докога все на мен ще се случва

да заспивам връз грах и коприва?

Сто води се смениха в реката,

ала златната не дочаках…

Е, какво пък - върти се земята

и се сменя зората със мрака,

затова няма да се тревожа,

че unhappy отново е краят -

ще понося магарешка кожа,

а шагреновата ще помечтая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...