Стига толкова жаби
Сто години се скитах из приказки -
имената си сменяха само.
А все още не знам и се питам
докога все със жаба на рамо
ще се влача по балове скучни
и пантофките си ще затривам,
докога все на мен ще се случва
да заспивам връз грах и коприва?
Сто води се смениха в реката,
ала златната не дочаках…
Е, какво пък - върти се земята
и се сменя зората със мрака,
затова няма да се тревожа,
че unhappy отново е краят -
ще понося магарешка кожа,
а шагреновата ще помечтая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
