Над заспалия град
светят улични лампи.
Следят те неми прозорци
и вехне сънна тишина.
Бетонните кули се смеят
на бледата нощна луна,
а ти демонстрираш
своята голота
на твоите съседи заспали,
на неподвижната
нощ и тишина.
Затваряш нелепо твоето
голо съпричастие
с ключ, на тавана
в старо чекмедже...
25.04.94
© Валери Качов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
